Утро всегда бывает добрым? Понякога съм толкова добра,че цялата изтръпвам и боли ме.И вените ми, сплетени в гора,ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!...И скрива ме във коша си чемширана двора. Неизмислена играме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед.Тогава светли устни ме обичат.Понякога съм златен слънчоглед,красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра.Как рядко ми се случва да съм бяла!Тогава искам сън да подаряна всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло,да пръсна и добри ръце да сгрея.И дала сок на нечие стъбло,да пазя свойта тайна, че живея!